Изкуството да бъдеш Мюнхаузен
Не щеш ли, един път взе че ме подгони лудо куче.
Втурнах се да тичам стремително, само че на гърба ми имаше тежка шуба, която ми пречеше да тичам.
Захвърлих я в придвижване, влетях у дома и хлопнах вратата зад себе си. Шубата по този начин си и остана на улицата.
Бясното куче се нахвърли върху нея и я заръфа с невиждана ярост. Един от прислужниците ми изтича от къщи, прибра шубата и я закачи в дрешника при другите ми облекла.
На другия ден рано сутринта прислужникът ми влетя в спалнята и закрещя паникьосан:
- Ставайте, ставайте! Вашата шуба побесня!
Скочих от леглото, отворих дрешника - и какво да видя! Всичките ми облекла бяха на парцали!
Слугата ми беше прав: бедната ми шуба бе побесняла поради вчерашното ухапване от гневното куче.
Шубата гневно се нахвърли на новия ми мундир и от него полетяха части.
Вдигнах револвера си и стрелях.
Бясната шуба завчас утихна. Тогава заповядах на моите хора да я завържат и да я закачат в обособен дрешник.
Оттогава тя никого повече не е ухапала и аз я обличах без ни най-малка боязън.
Из " Приключенията на барон декор Мюнхаузен "
***
Припомняме тази къса история от забележителните завършения на популярния барон декор Мюнхаузен, тъй като нашият някогашен министър председател и водач на най-голямата партия барон Галфонхаузен още веднъж е в изключителна форма. Обикаля страната и телевизионните студиа, инспектира градежи като ревизора на Гогол, разпорежда се като стопанин, разказва чаровни небивалици и се кани да ръководи като почетен Бастунбаши от Банкя - защото за формалната власт наподобява няма късмет към този исторически миг.
По-нагоре избрахме да стартираме таман с историята за шубата на Мюнхаузен, тъй като и нашият Галфонхаузен години наред разказваше публично " Историята за шубата от моята обичана книга " Братя Карамазови " - другояче приятна история, която обаче остарелият Достоевски заради незаконна немарливост е пропуснал да впише в " Карамазови ".
Сутринта в четвъртък Галфонхаузен даде огромно телевизионно изявление, в което сподели върхова форма и съобщи уверено, както единствено един същински Мюнхаузен може да съобщи:
Обещал съм си да приказвам единствено с обстоятелства, с цел да няма спор!
И несъмнено, около обстоятелствата хързулна и няколко явни мечти, най-очевидната от които - на 10 ноември 1989 сякаш имал " най-голямата охранителна компания ". Това беше неистина, от която няма никаква изгода, всеки може да я свери с формалната му биография, няма да му повдигне рейтинга, няма да го сложи в преференциална позиция. Защо реши да показа тази игра на въображението? Рефлекс!
***
Кой е същинският Мюнхаузен?
Ще минем напълно в резюме и отгоре-отгоре през биографията на именития шменти-капелист, трансформирал се в нарицателно за обаятелен измамник - директни връзки с житието на нашия Галфонхаузен не вършим, само че читателят самичък може да прокара някои занимателни паралели.
Карл Фридрих Йеронимус декор Мюнхаузен е немски барон и ротмистър на съветска работа, който след завръщането си в родината става баснословно известен с фантасмагориите, които споделя като персонални прекарвания с документална стойност - а те са явни зверски измислици.
17-годишен, през 1738 баронът постъпва на съветска работа като паж на херцог Антон Улрих, който се дами за принцеса Анна, по-късно регент, ръководещ империята. Същата година Мюнхаузен взе участие за малко в една военна акция, което е единственият му военен опит, по-късно мултиплициран в безчет разкази-небивалици.
След това баронът командва елитна рота в Рига, следват върхове и спадове в кариерата му, обусловени от политическото състояние в Руската империя, до момента в който в 1750 взема отпуск, с цел да се прибере на родна земя да дели наследството с братята си. Повече той на работа не се връща, удължава на два пъти отпуската си, пробва се да получи преференциална оставка с чин подполковник, само че получава отвод. От 1752 до гибелта си живее в Боденвердер, където поддържа връзка най-вече със съседите, разказвайки им врели-некипели за другояче забавния си живот, който той разкрасява до вълнуващ парадокс, донесъл му след това международна популярност. Историите му стават известни и се фолклоризират, по тях се пишат книги и драматизации, в идните епохи се снимат и рисуват филми.
Има един срамен детайл от късните години на барона. През 1790 той овдовява и 4 години по-късно, към този момент на 73, остарелият мечтател се дами за 17-годишната момичка Бернардине декор Брун. Тя водела лековерен и разхитителен живот, разстроила му финансите и го дарила с щерка, която 75-годишният барон не признал - декларирал, че бащата е някой си писар.
В последна сметка Мюнхаузен се разорил и завършил живота си в беднотия, а на смъртния си одър изрекъл последната си небивалица - на единия му крайник поради измръзване липсвали два пръста.
" Изяде ги бяла мечка " - споделил барон Мюнхаузен и предал Богу дух.
Втурнах се да тичам стремително, само че на гърба ми имаше тежка шуба, която ми пречеше да тичам.
Захвърлих я в придвижване, влетях у дома и хлопнах вратата зад себе си. Шубата по този начин си и остана на улицата.
Бясното куче се нахвърли върху нея и я заръфа с невиждана ярост. Един от прислужниците ми изтича от къщи, прибра шубата и я закачи в дрешника при другите ми облекла.
На другия ден рано сутринта прислужникът ми влетя в спалнята и закрещя паникьосан:
- Ставайте, ставайте! Вашата шуба побесня!
Скочих от леглото, отворих дрешника - и какво да видя! Всичките ми облекла бяха на парцали!
Слугата ми беше прав: бедната ми шуба бе побесняла поради вчерашното ухапване от гневното куче.
Шубата гневно се нахвърли на новия ми мундир и от него полетяха части.
Вдигнах револвера си и стрелях.
Бясната шуба завчас утихна. Тогава заповядах на моите хора да я завържат и да я закачат в обособен дрешник.
Оттогава тя никого повече не е ухапала и аз я обличах без ни най-малка боязън.
Из " Приключенията на барон декор Мюнхаузен "
***
Припомняме тази къса история от забележителните завършения на популярния барон декор Мюнхаузен, тъй като нашият някогашен министър председател и водач на най-голямата партия барон Галфонхаузен още веднъж е в изключителна форма. Обикаля страната и телевизионните студиа, инспектира градежи като ревизора на Гогол, разпорежда се като стопанин, разказва чаровни небивалици и се кани да ръководи като почетен Бастунбаши от Банкя - защото за формалната власт наподобява няма късмет към този исторически миг.
По-нагоре избрахме да стартираме таман с историята за шубата на Мюнхаузен, тъй като и нашият Галфонхаузен години наред разказваше публично " Историята за шубата от моята обичана книга " Братя Карамазови " - другояче приятна история, която обаче остарелият Достоевски заради незаконна немарливост е пропуснал да впише в " Карамазови ".
Сутринта в четвъртък Галфонхаузен даде огромно телевизионно изявление, в което сподели върхова форма и съобщи уверено, както единствено един същински Мюнхаузен може да съобщи:
Обещал съм си да приказвам единствено с обстоятелства, с цел да няма спор!
И несъмнено, около обстоятелствата хързулна и няколко явни мечти, най-очевидната от които - на 10 ноември 1989 сякаш имал " най-голямата охранителна компания ". Това беше неистина, от която няма никаква изгода, всеки може да я свери с формалната му биография, няма да му повдигне рейтинга, няма да го сложи в преференциална позиция. Защо реши да показа тази игра на въображението? Рефлекс!
***
Кой е същинският Мюнхаузен?
Ще минем напълно в резюме и отгоре-отгоре през биографията на именития шменти-капелист, трансформирал се в нарицателно за обаятелен измамник - директни връзки с житието на нашия Галфонхаузен не вършим, само че читателят самичък може да прокара някои занимателни паралели.
Карл Фридрих Йеронимус декор Мюнхаузен е немски барон и ротмистър на съветска работа, който след завръщането си в родината става баснословно известен с фантасмагориите, които споделя като персонални прекарвания с документална стойност - а те са явни зверски измислици.
17-годишен, през 1738 баронът постъпва на съветска работа като паж на херцог Антон Улрих, който се дами за принцеса Анна, по-късно регент, ръководещ империята. Същата година Мюнхаузен взе участие за малко в една военна акция, което е единственият му военен опит, по-късно мултиплициран в безчет разкази-небивалици.
След това баронът командва елитна рота в Рига, следват върхове и спадове в кариерата му, обусловени от политическото състояние в Руската империя, до момента в който в 1750 взема отпуск, с цел да се прибере на родна земя да дели наследството с братята си. Повече той на работа не се връща, удължава на два пъти отпуската си, пробва се да получи преференциална оставка с чин подполковник, само че получава отвод. От 1752 до гибелта си живее в Боденвердер, където поддържа връзка най-вече със съседите, разказвайки им врели-некипели за другояче забавния си живот, който той разкрасява до вълнуващ парадокс, донесъл му след това международна популярност. Историите му стават известни и се фолклоризират, по тях се пишат книги и драматизации, в идните епохи се снимат и рисуват филми.
Има един срамен детайл от късните години на барона. През 1790 той овдовява и 4 години по-късно, към този момент на 73, остарелият мечтател се дами за 17-годишната момичка Бернардине декор Брун. Тя водела лековерен и разхитителен живот, разстроила му финансите и го дарила с щерка, която 75-годишният барон не признал - декларирал, че бащата е някой си писар.
В последна сметка Мюнхаузен се разорил и завършил живота си в беднотия, а на смъртния си одър изрекъл последната си небивалица - на единия му крайник поради измръзване липсвали два пръста.
" Изяде ги бяла мечка " - споделил барон Мюнхаузен и предал Богу дух.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ